Като дете гледах анимации от 80-те и 90-те, където често, в началото или в края, вкарваха къси пропагандни материали под формата на „микроепизоди“ със същите герои. Например Констенурките нинджа ти обясняват да ползваш найлонови торбички, защото за хартиените се изсичат дървета и умират горите.
20 години по-късно, пропагандните материали в детските филмчета се запазиха, но вече казваха да ползваме хартиени торбички, защото найлоновите не се разграждали.
Подобни примери много, но ползвам „зелената“, защото е сред най-горещите и най-силно изтъкани от пропаганда и религиозен патос.
Когато си чел достатъчно история и си се интересувал от пропаганда (Льо Бон, Бернайс, Липман), си даваш сметка, че много от горещите теми на деня са не повече от мода, която се натяква като нещо неизбежно и значещо. Когато мине поколение и модата се изтърка, на следващото поколение се пробутва нещо ново.
Образовайте се за абсурдните неща, в които хората в миналото са вярвали и за които са изпадали в масова истерия. И си направете аналогия със сегашния живот. Опитайте се да погледнете на случващото се в момента, сякаш го разглеждате като историческо събитие от преди 20-50-100 години.
Нещата бързо стават ясни, ако изповядваш старите максими „В чия полза?“ и „Следвай парите“.
Преди спасявахме природата с найлони, сега с хартия.
Преди спасявахме природата с ядрена енергия, сега с вятърни мелници.
Като мине едно поколение, манджата се претопля с нови подправки, но съставките си остават същите.
Проблемите не са проблеми и решенията не са решения. Само прехвърляне на пари от един джоб в друг и приходящата на това политическа мобилизация.
Живеем в синтеза между Оруел и Хъксли.
„Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.“
„Не е достатъчно само фразите да са хубави, хубаво трябва да е и онова, за което ги използваш.“