С риск да се повторя, от тази „новина“ трябва на всички да стане ясно, че дори минаващите за качествени медии като bTV, Дневник и т.н. не са нищо повече от по-лъскави версии на ПИК, БЛИЦ и т.н. Дори бих казал, че вторите поне имат лайнометна оригиналност, докато първите са просто излъскани папагали, преписващи от западните си събратя-парцали.
Много ми е смешно как повече от 10 години „професионалните“ журналисти не се научиха какво е интернет трол. Интернет троловете по принцип са шегаджии, които, с черен хумор и възможностите на интернет за „изравяне“ на информация, изобличават или се подиграват на други хора. Проблемът със „старите“ журналисти и хора, които не разбираха (и още не разбират) интернет културата е, че на тях това им изглеждаха просто като интернет-грубияни, въпреки че такива тролове много пъти са изобличавали онлайн измамници, кръгове от педофили, или просто обикновени дементи, които имат фалшива онлайн персона и лъжат хората (тези ги разобличаваме за чистото забавление). Един вид се съчетава полезното с приятното. 
Този тип тролене е измислено от Сократ, който е преследвал хората и им е задавал въпроси, за да изобличи собствените им заблуждения. Тогавашните също не са го харесали, и са го убили заради прекалено тролене.
Когато се появиха ботовете, пишещи в коментари и платените коментатори по сайтове, старите медии грешно започнаха да папагалстват, че това са „тролове“, въпреки че двете нямат абсолютно нищо общо. „Трол“ доста бързо стана синоним на „пишещ нещо, което не ми харесва“ и офлайн-плебеите възприеха това значение на думата и започнаха да обвиняват всеки противоречащ им в тролене. Това особено много се възприе от левеещите хора, които традиционно са по-нетолерантни към чуждото мнение, а в България даже още се мислят за десни.
В един момент „трол“ се изтърка толкова много, че стана изключително лесно от малка организирана група хора да подхвърли на някоя истерясала ляволиберална секта, че нещо е „крайнодесен/нацистки“ символ и да започне да го ползва масово под определен вид публикации, за да повярва въпросната секта, че наистина конспирация от интернет-нацисти ползва символа за ОК като таен знак.
Всъщност драмата с ОК-символа може да се проследи до някакъв анонимен гений във 4-chan, който предлага организирано да се ползва този символ точно за да се доведат сектантите до истерия. Този inception проработи толкова добре, че дори папагалстващите мейнстрийм журналисти започнаха да повтарят опорката за ОК-нацисткия символ и стигнахме до логичното заключение някакъв произволен „мозъчен тръст“, НПО, или друго туморно образувание да състави списък със символи на омразата/крайнодесните/наонацистите и да вкара там абсолютно нормален жест с ръката, който се ползва сигурно от векове и хилядолетия. Целта на троловете е постигната – да се изобличи идеологическата истерия на шумната група крайнолеви активисти, които в момента владеят старите медии и да прокарват цензура, която заплашва вече напълно нормални неща. Разбира се под прикритето на „социалната справедливост“ и политическата коректност.
Има много подобни случаи и съветвам всички незапознати да четат за водещата се „война на културата“ (culture war), най-малкото защото е безкраен източник на забалвение.
И тук се връщаме на кафявите и лъскавите медии. Почти всички журналисти реално работят преповтаряне на това, което казват други журналисти или научнопопулярни „интелектуалци“. В повечето случаи неграмотността им дори не е умишлена, те може много да се стараят, но разпространението на информация просто работи по такъв начин, че през повечето време е по-скоро неточно и субективно, отколкото прецизно и обективно.
Исторически журналистите и медиите основно са служили за пропагандиране на определени идеи и дори тези, които се опитват да са обективни, рядко успяват. Отразяването на „новините“ е само съпътстваща дейност, която да запълва страниците. Има го и другият статистически изследван проблем, че по-голямата част от журналистите клонят политически вляво, което неизбежно се отразява на темите, които избират и начинът, по който отразяват нещата.
Припомням случая Уолтър Дюранти, който получава Пулицър за отразяването си на прекрасния живот в Съветския съюз, точно по времето когато милиони украинци са умирали в Гладомора. Той изрично отрича, че нищо такова не се случва и няма глад в СССР. Тази му награда така и не е отнета и до ден днешен.
Това, което виждаме в момента е че с появата на интернет, вече всеки човек с телефон в джоба, може да снима видео или да напише текст, който критикува и опровергава тежките заблуди на „професионалните“ журналисти. Интернет дава свободата за без пари да се споделят стотици различни гледни точки и тълкувания на всеки един проблем, докато преди журналистическата гилдия е била нещо като олигопол върху разпространението и филтрирането на информация. Всички тези гледни точки може да са правилни и грешни по различни причини, но тук не истината е толкова важна, колкото изобличването на крехкостта на „старите“ медии и на неоправдания авторитет, който имат.
Затова все повече ескалира натиска да се централизира контрола върху интернет от оста на злото журналисти-интелектуалци-политици. Журналистите не искат да ги разобличават колко скъпо излиза некомпетентността им (старите медии масово са на път към фалита, за разлика от проспериращите независими създатели на съдържание), а политиците както винаги искат повече контрол върху пропагандния апарат. Интелектуалците пък им помагат със създаване на такива абсурдни „регистри“ на „реч на омразата“, с цел да се контролира речта и да се изолират идеологически неправилните дисиденти.
Проблемът с журналистите до голяма степен се припокрива с проблема с интелектуалците (проблема на знанието по Хайек) – те са просто дилъри на информация втора ръка. Далеч от прилагането на идеите и последиците от неуспеха им и изключително податливи на затварянето в ехо-стаи и жертви на собственото си високомерие като „четвърта власт“.